Поглеждам те и очите ми се изпълват с тъга..
Не виждам нищо в теб.. Не усещам нищо в мен.
Празно дълго разстояние.
Момент на носталгия.. болезнен момент.
Спомени за по други времена.
Спомени за пламенни очи, туптящи сърца и много усмивки.
Спомени за една идея по-истински хора и по-искрени отношения..
Премигвам.. прах и пепел
Реалността, няколко години по-късно. Празни, агресивни личности.
Една идея по-успели, една идея по-зряли, една идея по-безчувствени.
Разминахме се.. няколко пъти.. дали аз не те настигнах, дали ти не ме дочака…
Само времето знае..
Ще те чакам в някой друг живот.
Ще се срещнем ли някъде, някога отново?
Откровено казано, не бих желала…
JNworld... 