Колко тъжно е като се замислиш, Луи…
Колко тъжни са хората като се замислиш, Луи…
Живеят ден след ден без да намират особен смисъл. Роботизирано извършват едни и същи дейности ежедневно.
Събуждат се, неотпочинали… пият кафе, пушат цигара, дори не закусват, хващат следващото метро или трамвай и стартират деня кисели. Мрачни, безлични физиономии, дори слънцето не ги стопля.
Толкова са студени, Луи… всяка сутрин. Болезнено студени. Седиш и ги наблюдаваш и не виждаш.. не виждаш искрата, Луи.
Празни са, Луи… дотолкова са загубили себе си в сивотата. Всеки си има проблеми ще кажеш, Луи..
Това ли са ни удобните извинения, Луи?
Винаги нещо ни тревожи и ни е зле, винаги има нещо липсващо, за да бъдем щастливи. Самозабравили се в самосъжаление, отчаяно чакайки нещото.. липсващото нещо, забравихме истински стойностното.
А толкова хора се споминаха, толкова моменти отлетяха, Луи. Колко усмивки застинаха, колко красота остана незабелязана. Толкова мелодии останаха нечути, толкова гледки останаха невидяни. Толкова мили думи неизречени и нежни жестове ненаправени…
Честно ли е, Луи? Тъгувайки по липсващото да не оценим наличното.. и с времето и наличното изчезна. И пак има какво да ни липсва, за да бъдем щастливи. Като един безкраен кръговрат.
Дали знаят какво е щастието, скъпи ми Луи? Дали знаят какво реално искат?
…
И мина и този ден, онези мрачни лица се прибраха в кутийките си след поредния работен ден.
И си легнаха сами, неудовлетворени и нещастни…
Ала дали нещастника, приличайки нещастник превръща се в щастливец? Едва ли, Луи… Загубени са…
Можем ли да им помогнем, Луи? Дали ще ни допуснат? Останаха ли им сърца дълбоко под костенурените черупки?
Но как да ги променим, Луи.. на тях винаги им липсва нещо, а тази липсва не можем да запълним, тя съпътства друга липса.. на тях винаги не им достига нещо.
И така минава животът им.. в очакване нещо, някой да изживее вместо тях и да запълни липсите. И така в агония…
Оставяме ги, Луи… Ние поне има за какво да сме благодарни през изминалия ден и можем да заспим удовлетворени.
Обичам те, Луи. Знам, че и ти ме обичаш, сами по себе си сме си достатъчни.
Усмихни се. Прегръщам те.
JNworld... 