И като огледалата в стаята ми, животът започна да “пада”… Те бяха с надписи: “Live”, “Love”, “Laught”.

Първо беше “Laught”… падаше няколко пъти, залепях го, но в крайна сметка се строши на пода.

Сега същото се случва с “Love”. Пада… засега върху меката възглавница, но докога ще успея да го задържа на стената?!? И то ще се счупи, а залепяне няма. Ще дойде ред и на “Live” някой ден.

И така се случва и с един човешки живот – първо спираме да се смеем/да се усмихваме/да се радваме на малките неща.

После забравяме какво е да обичаш или по-скоро се затваряме дълбоко в себе си. Дали от страх, дали от прекомерно разочарование – мотивите са без значение.

Накрая е ясно…Крайната точка е една и рано или късно всички стигаме до нея.

Животът е като затворен лабиринт – минаваме през различни коридори, които се затварят и няма връщане назад. И така от коридор в зала, в друг коридор, в друга зала, докато стигнем до единствения изход – смъртта. Важното е да не изгубим себе си.

И когато стигнем “изхода” да си кажем “Аз живях”, въпреки че цял живот се лутах…

музикален съпровод: http://www.youtube.com/watch?v=Lv5uWbszvB8

And I feel the fire burning deep within my soul,
Struggling for perfection,
When I reach it let me know
And I feel I need some guidance
But my pride won’t let it show
And although the road is frightening,
I’m gonna make it on my own

Онези моменти, в които откриваш песен, която още с първото прослушване те грабва. Влиза под кожата ти, разлива се във вените ти, запаметява се в съзнанието ти..

Споделям ви едно такова парче.. за мен..

Песен, която определено гали сетивата ми и ме кара да се чувствам по необикновен начин щастлива.

Текста е много силен и може би по някакъв начин описва как се чувствам точно в този момент. Мелодията е много приятна – едновременно отпускаща и едновременно тонизираща. Поне аз така я усещам. Вокалът е божествен.

Много рядко ми се случва да попадам на такива рядки диаманти.. От онези, които те карат да ги слушаш с часове, дни, седмици, месеци.. докато ти омръзне.

Затова споделям я и с вас =) Насладете й се! И ми кажете ако и вас е успяла да докосне както мен =)

Специални благодарности към моята най-добра приятелка Деси, която ми показа тази песен =) Поздрави!

п.п. за по-мързеливите ето и текста - http://www.lyricsreg.com/lyrics/yasmin/On+My+Own/

Онези лежерни нощи, в които просто искаш да избягаш от всичко и всички. Да затвориш очи и да си представиш един приказен свят, тотално различен от сивото ежедневие. Свят, където всички са добри и си помагат взаимно. Свят, в който мнението на другия е ценено и изслушвано. Свят, в който да обичаш не е слабост. Свят, където хората се обичат безрезервно и са романтични и единственото, което искат е щастието на любимото човече.. Свят, без бързо порастнали деца и възрастни в детска възраст.. Свят без завист, агресия и негативизъм..

Там всичко е красиво и всеки го вижда.. и всеки го чува.. и всеки го усеща.. И там е без значение колко пари имаш, каква кола караш, в какъв социален кръг се намираш.. Важното е просто да бъдеш себе си..

И там.. аз потъвам в зелените очи на моя принц..

И този свят.. не съществува. Но е хубаво да се мечтае, нали? Ей така наивно.. моментно..

Обичам музикален съпровод на тези меланхолични състояния. Споделям и с вас какво ме разтапя: 

Пожелавам ви и вие да мечтаете от време на време.. за нереални, измислени неща, без значение колко жалки мислите, че изглеждате в очите на околните..

Просто.. помечтайте.. за миг..

Няма да боли =)

Аз се завърнах! 

Помните ли ме? Някога имах блог (joananikolova.wordpress.com или нещо такова беше..). По причини, които не са за обсъждане, блогът вече не съществува.

Но аз се завърнах.. под ново име, с нова визия.. леко порастнала и поумняла =)

Защо се върнах? Защото ми липсва моето онлайн пространство. Защото има нещо магическо в блогването. Защото.. ми е забавно, когато се върна след време към старите публикации и се смея над писаниците си. Защото.. обичам да споделям.

Имам намерението да пиша в този блог за абсолютно всичко, което занимава вниманието, съзнанието и сърцето ми. Не обещавам, че ще пиша често, но поне веднъж в месеца.. (надявам се)

Откровено да си призная позабравила съм как ставаше.. думите ми бягат =) Но обещавам в най-скоро време да си припомня как се получаваше.

Междувременно.. какво генерално се случи в животът ми? Завърших средното си образование в Старопрестолна гимназия по икономика гр. Велико Търново. Приеха ме в така мечтания университет и в така мечтаната специалност – Нов български университет, “Графичен дизайн”. Започнах работа като junior designer в най-добрите в бранша (според моето мнение) -Ilyan.com. Живея и се подвизавам в София вече =)

Чувствам се като щастлив, успяващ млад човек. Доволна съм от живота. Уча и се занимавам с това, което искам. Работя сред екип от неповторими таланти и уникални личности. Заобиколена съм от интелигентни, млади хора. Всеки ден преоткривам света.. по мой си начин =) Единственото, което ми липсва е.. приятел (шегувам се, КОТКА! :d)

Като за първа публикация.. стига толкова =) Обещавам да пиша скоро..

И да не забравя да спомена..обичам многоточията, кавичките и емотиконите.. за да не се дразните като четете нататък

…

и понеже сме още в първите дни на Новата 2012 година, искам да ви поздравя с новогодишната картичка, която сътвори екипът на Ilyan.com =)

http://ilyan.com/newyear/

…

Обичайте и бъдете щастливи =)

Йо.